Кратка история

През последните две десетилетия, лечението на пациентите с хронични рани придобива все по-голяма тежест, като медицински и социален проблем, който е скъпо струващ и отнема много време, а резултатите често са незадоволителни. Бидейки най-често симптом на подлежащо хронично заболяване (напр. захарен диабет или съдова болест), хроничните рани имат нарастващо епидемиологично значение, особено в развитите държави, чието население застарява и страда все повече от хронични неинфекциозни болести. Тази тенденция не е убегнала от вниманието на медицинската индустрия, която напоследък инвестира значителни средства, за да предложи впечатляващ брой иновативни продукти и технологии, насочени към лечението на раните. От своя страна, това е предизвикателство за клиницистите (лекари и медицински сестри), тъй като изисква актуални и все по-тясно специализирани познания, относно наличните продукти и терапевтични възможности.

Успехът при лечението на хроничните рани, до голяма степен зависи от общото състояние на здравеопазната система, тъй като процесът ангажира, както болничния сектор, така и доболничното здравеопазване, а също и системата за социален патронаж и грижи по домовете. Оказва се, че качеството и безопасността на здравните услуги директно рефлектират в броя и състоянието на пациентите с хронични рани. Например, честотата на декубиталните язви, напоследък се възприема като индикатор за качество на медицинското обслужване в болниците. В англо-саксонските държави, дори има тенденция за нулева толерантност от страна на здравните каси и непокриване на разходите за лечение на декубитус, тъй като наличието на пациенти с такива рани се счита за пропуск в качеството. Добре функциониращите системи за обслужване на пациенти с хронични рани са базирани на съответни норми и медицински стандарти. Подобни системи са изградени в някои от развитите западно-европейски страни, като Великобритания, Швейцария и Германия и под една или друга форма включват специализирани амбулаторни структури за лечение на пациенти с хронични рани. Изобщо, лечението и обгрижването на пациентите с “трудно заздравяващи” рани (difficult-to-treat wounds), все повече се оформя като интердисциплинарно направление. В световен мащаб, повече от 50 държави имат учредени национални структури, които са активни в тази сфера и участват в обединения от типа на Световната асоциация на дружествата по лечение на раните (World Union of Wound Healing Societies, www.wuwhs2008.ca ) и Европейската асоциация за лечение на раните (European Wound Management Association/EWMA, www.ewma.org). 

По инициатива на група водещи специалисти от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” и с неоценимия личен ангажимент на Проф. Г. Златарски, през 1997 година бе създадена  БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАНИТЕ (БАЛР). Целта на асоциацията беше, да допринесе за решаването на проблемите при лечението на хроничните рани у нас. Проведени бяха няколко научно-практически форума, които сенсибилизираха медицинската общественост, относно проблемите при лечението на хроничните рани. С чуждестранно спонсорство бе реализиран малък проект в болницата, в Белоградчик.С активната подкрепа на медицинската индустрия, на НЗОК беше предложена схема за реимбурсиране на модерните превързочни продукти. За съжаление, осигуреното ниво на реимбурсация беше твърде ниско и обезсмисли начинанието. С течение на времето и под напора на задълбочаващата се криза в здравеопазването, дейността на БАЛР отслабна значително. В периода 2006 – 2007 година, в рамките на БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА БОЛНИЧНА ХИГИЕНА, чуждестранни лектори проведоха 4 обучителни курса по лечение и грижи за раните, насочени предимно към медицинските сестри, които, в България (за разлика от ситуацията в развитите държави), са по-скоро изолирани и имат само допълваща функция в лечебния процес..

В началото на 2008 година, като наследник на БАЛР и с цел въвеждането на нови стандарти за лечение и грижи, за пациентите с хроничните рани, бе създадена БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАНИТЕ (БАР). Съгласно устава си, БАР има за цел осигуряването на адекватно по достъпност, количество и качество здравно обслужване на пациентите с остри и хронични рани. В общ план, асоциацията съдейства за реформирането и развитието на здравеопазването в Република България.Съвсем скоро след създаването си, БАР бе приета за редовен член на ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАНИТЕ (EWMA). Повече подробности за дейността на БАР, можете да научите в секциите “ПРОЕКТИ” и “СЪБИТИЯ”.